
Кой разходи не се признават за данъчни цели?
За установяване на данъчния резултат за годината, ЗКПО предвижда данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат с приходите и разходите, които не се признават за данъчни цели. С непризнатите разходи се увеличава счетоводния резултат, а с непризнатите приходи се – се намалява.
Важно! Приходите и разходите, които никога не се признават за данъчни цели се наричат Данъчни постоянни разлики, приходи и разходи, които се признават, но в година различна от годината на счетоводното им отчитане се наричат Данъчни временни разлики.
Данъчни постоянни разлики – приходи или разходи, които никога няма да бъдат признати за данъчни цели се посочват в края на годината в увеличение или намаление на финансовия резултат.
Такива разходи с характер на данъчни постоянни разлики по глава седма (чл. 26-33) по ЗКПО са следните:
- Разходи, несвързани с дейността – Това са всички разходи, които не са свързани с дейността на дружеството или от тях не се очаква да се създаде приход.
- Разходи, които не са документално обосновани – Това са разходите, които създават най-много казуси по прилагането на данъчните постоянни разлики по ЗКПО. Изискванията за документалната обоснованост са описани в чл. 10 от ЗКПО. Правилото е, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е налице следното:
- Издаден е първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (обикновено фактура), който отразява вярно стопанската операция
- Съгласно ЗКПО фискална касова бележка не е достатъчна въпреки, че нормативно е задължително нейното издаване, защото не съдържа данни за купувача и за конкретната стока или услуга. Следователно при плащане в брой фактура без касова бележка не е достатъчна както и обратното.
- Не е налице документална обоснованост, когато отчетените счетоводни разходи документират операции, които не са реално осъществени. Затова чл. 10 ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО се дава възможност липсващата информация да се удостовери и с други допълнителни документи. Например в много от първичните счетоводни документи липсва информация за количеството на стоките или за конкретно извършените услуги. В тези случаи във фактурите пише „Стоки по опис“ или „Услуга съгласно договор“. Ако тази неизчерпателна информация бъде съпътствана с друг допълваща документ (товарителница, приемо-предавателен протокол, спецификация или др.) изискването за документална обоснованост ще се счита за спазено.
- Разходи за международен въздушен транспорт – счетоводният разход е документално обоснован когато към първичния счетоводен документ е представена и бордна карта от осъществявания полет.
- Представителните разходи са документално обосновани, когато са обложени с данък при източника и в този случай е достатъчна и фискална касова бележка издадена от фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД).
- Разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, които се ползват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели, дори и да не е издаван пътен лист когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите е определено съотношение 50:50 между ползване за дейността и лично ползване
- Данъчната основа не е призната – Ако по дадена фактура не се признава начисленото ДДС, то не се признава и данъчната основа за данъчни цели.
- Разход за извършена доставка – Разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от орган по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка. Презумпцията е, че ДДС е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и това не засяга данъчния резултат на доставчика с изключение на случаите, когато няма основание, на което да бъде възстановен от получателя, какъвто е случаят на дерегистрация по ЗДДС. Изключенията са: начислен данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС (чл. 26, т. 4 от ЗКПО).
- Последващи разходи – разходи отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3,4,8, и 10 от ЗКПО.
Пример: Издадена е фактура, в която не е начислен ДДС. В последствие орган по приходите начислява данък по тази доставка. Така доставчика формира вземане от клиента, на когото е издадена фактурата. В следствие на това отчита вземането като разход, защото клиентът отказва да го плати. - Разходи за глоби – това са разходите за глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Не се отнася за лихви и неустойки между търговци. Разходът не е признат, защото възниква в следствие на незаконосъобразно поведение.
- Разходи за дарения извън посочените в чл. 31 от ЗКПО – не се признава разход за дарение когато служи за облагодетелстване на ръководителите, които го отпускат или когато дарението не е получено от надарения.
- Данък при източника – разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода. Т.е. данъчната тежест е редно да бъде понесена от лицата, които са получатели на доходите и носители на задължението.
- Разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност по чл. 177 от ЗДДС – Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разходът, отчетен във връзка с реализиране на отговорността, не е признат за данъчни цели.
- Скрито разпределение на печалба – С изключение на дивидентите, сумите начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма на собствениците, акционерите или съдружниците, които не са свързани с осъществяваната от данъчното задължено лице дейност.
- Подкуп – разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.
Данъчни временни разлики – Временните разлики не се отписват в годината на тяхното възникване, а в друга година (обикновено по-късна). Такива разлики имат само временен ефект върху данъчния резултат. По-късното им признаване се нарича „обратно проявление на разликите“(временните непризнати разходи се посочват в увеличени на данъчния резултат, а обратната им проява в намаление). Временни разлики са:
- Приходи и разходи от последващи оценки на активи и пасиви – Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Според чл. 35, ал. 1 непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.
Важно! Това не се отнася за счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на валута по централния курс на БНБ, които се признават в годината на счетоводното им отчитане. - Стойността на отписаните през текущата година материални запаси превишава стойността на материалните запаси към 31 декември на предходната година – непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.
Важно! Това не се прилага за липси и брак на МЗ освен ако те не са в резултат на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химични свойства, изтекъл срок на годност, кражби в търговски обекти до 0,25% от приходите. - Приходи и разходи от последващи оценки на вземания – непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
- изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
- възмездно прехвърляне на вземането;
- производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
- с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
- преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
- при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
- Провизии по задължения – Разходите за провизии по задължения не се признават за данъчни цели в годината на начисляването им, а се признават в годината на погасяване на задължението – до размера на погасеното задължение.
- Разходи, представляващи натрупани неизползвани отпуски – Разходите по натрупващите се неизползвани отпуски (компенсируеми) и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, както и доходите на местни физически лица, които не са платени към 31 декември на съответната година не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане ( с тях се увеличава счетоводния финансов резултат), а се признават в годината, през която разходът/доходът е изплатен, до размера на изплатения доход/разход (намалява се счетоводния финансов резултат).
- Разходи за лихви по заеми над определен размер – Тези разходи на данъчно задължено лице със собствен капитал, над три пъти по-малък от привлечените заемни средства от нефинансови институции (слаба капитализация), не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а се признават в определено съотношение в следващите пет години.


Автор: Христина Миланова,
Старши експерт по Счетоводство и ТРЗ.
Магистър по Счетоводство и контрол.