Разходи, които не се признават за данъчни цели

Такива разходи с характер на данъчни постоянни разлики по глава седма (чл. 26-33) по ЗКПО са следните:

1. Разходи, несвързани с дейността – Това са всички разходи, които не са свързани с дейността на дружеството или от тях не се очаква да се създаде приход.
2. Разходи, които не са документално обосновани – Това са разходите, които създават най-много казуси по прилагането на данъчните постоянни разлики по ЗКПО. Изискванията за документалната обоснованост са описани в чл. 10 от ЗКПО. Правилото е, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е налице следното:
   • Издаден е първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (обикновено фактура), който отразява вярно стопанската операция
   • Съгласно ЗКПО фискална касова бележка не е достатъчна въпреки, че нормативно е задължително нейното издаване, защото не съдържа данни за купувача и за конкретната стока или услуга. Следователно при плащане в брой фактура без касова бележка не е достатъчна както и обратното.
   • Не е налице документална обоснованост, когато отчетените счетоводни разходи документират операции, които не са реално осъществени. Затова чл. 10 ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО се дава възможност липсващата информация да се удостовери и с други допълнителни документи. Например в много от първичните счетоводни документи липсва информация за количеството на стоките или за конкретно извършените услуги. В тези случаи във фактурите пише „Стоки по опис“ или „Услуга съгласно договор“. Ако тази неизчерпателна информация бъде съпътствана с друг допълваща документ (товарителница, приемо-предавателен протокол, спецификация или др.) изискването за документална обоснованост ще се счита за спазено.
   • Разходи за международен въздушен транспорт – счетоводният разход е документално обоснован когато към първичния счетоводен документ е представена и бордна карта от осъществявания полет.
   • Представителните разходи са документално обосновани, когато са обложени с данък при източника и в този случай е достатъчна и фискална касова бележка издадена от фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД).
   • Разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, които се ползват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели, дори и да не е издаван пътен лист когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите е определено съотношение 50:50 между ползване за дейността и лично ползване
3. Данъчната основа не е призната – Ако по дадена фактура не се признава начисленото ДДС, то не се признава и данъчната основа за данъчни цели.
4. Разход за извършена доставка – Разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от орган по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка. Презумпцията е, че ДДС е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и това не засяга данъчния резултат на доставчика с изключение на случаите, когато няма основание, на което да бъде възстановен от получателя, какъвто е случаят на дерегистрация по ЗДДС. Изключенията са: начислен данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС (чл. 26, т. 4 от ЗКПО).
5. Последващи разходи – разходи отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3,4,8, и 10 от ЗКПО.
   Пример: Издадена е фактура, в която не е начислен ДДС. В последствие орган по приходите начислява данък по тази доставка. Така доставчика формира вземане от клиента, на когото е издадена фактурата. В следствие на това отчита вземането като разход, защото клиентът отказва да го плати.
6. Разходи за глоби – това са разходите за глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Не се отнася за лихви и неустойки между търговци. Разходът не е признат, защото възниква в следствие на незаконосъобразно поведение.
7. Разходи за дарения извън посочените в чл. 31 от ЗКПО – не се признава разход за дарение когато служи за облагодетелстване на ръководителите, които го отпускат или когато дарението не е получено от надарения.
8. Данък при източника – разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода. Т.е. данъчната тежест е редно да бъде понесена от лицата, които са получатели на доходите и носители на задължението.
9. Разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност по чл. 177 от ЗДДС – Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разходът, отчетен във връзка с реализиране на отговорността, не е признат за данъчни цели.
10. Скрито разпределение на печалба – С изключение на дивидентите, сумите начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма на собствениците, акционерите или съдружниците, които не са свързани с осъществяваната от данъчното задължено лице дейност.
11. Подкуп – разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.