Разходи, които не се признават за данъчни цели

Разходи, които не се признават за данъчни цели

Кой разходи не се признават за данъчни цели?

За установяване на данъчния резултат за годината, ЗКПО предвижда данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат с приходите и разходите, които не се признават за данъчни цели. С непризнатите разходи се увеличава счетоводния резултат, а с непризнатите приходи се – се намалява.

Важно! Приходите и разходите, които никога не се признават за данъчни цели се наричат Данъчни постоянни разлики, приходи и разходи, които се признават, но в година различна от годината на счетоводното им отчитане се наричат Данъчни временни разлики.

Данъчни постоянни разлики – приходи или разходи, които никога няма да бъдат признати за данъчни цели се посочват в края на годината в увеличение или намаление на финансовия резултат.

Такива разходи с характер на данъчни постоянни разлики по глава седма (чл. 26-33) по ЗКПО са следните:

  1. Разходи, несвързани с дейността – Това са всички разходи, които не са свързани с дейността на дружеството или от тях не се очаква да се създаде приход.
  2. Разходи, които не са документално обосновани – Това са разходите, които създават най-много казуси по прилагането на данъчните постоянни разлики по ЗКПО. Изискванията за документалната обоснованост са описани в чл. 10 от ЗКПО. Правилото е, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е налице следното:
    • Издаден е първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (обикновено фактура), който отразява вярно стопанската операция
    • Съгласно ЗКПО фискална касова бележка не е достатъчна въпреки, че нормативно е задължително нейното издаване, защото не съдържа данни за купувача и за конкретната стока или услуга. Следователно при плащане в брой фактура без касова бележка не е достатъчна както и обратното.
    • Не е налице документална обоснованост, когато отчетените счетоводни разходи документират операции, които не са реално осъществени. Затова чл. 10 ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО се дава възможност липсващата информация да се удостовери и с други допълнителни документи. Например в много от първичните счетоводни документи липсва информация за количеството на стоките или за конкретно извършените услуги. В тези случаи във фактурите пише „Стоки по опис“ или „Услуга съгласно договор“. Ако тази неизчерпателна информация бъде съпътствана с друг допълваща документ (товарителница, приемо-предавателен протокол, спецификация или др.) изискването за документална обоснованост ще се счита за спазено.
    • Разходи за международен въздушен транспорт – счетоводният разход е документално обоснован когато към първичния счетоводен документ е представена и бордна карта от осъществявания полет.
    • Представителните разходи са документално обосновани, когато са обложени с данък при източника и в този случай е достатъчна и фискална касова бележка издадена от фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД).
    • Разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, които се ползват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели, дори и да не е издаван пътен лист когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите е определено съотношение 50:50 между ползване за дейността и лично ползване
  3. Данъчната основа не е призната – Ако по дадена фактура не се признава начисленото ДДС, то не се признава и данъчната основа за данъчни цели.
  4. Разход за извършена доставка – Разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от орган по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка. Презумпцията е, че ДДС е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и това не засяга данъчния резултат на доставчика с изключение на случаите, когато няма основание, на което да бъде възстановен от получателя, какъвто е случаят на дерегистрация по ЗДДС. Изключенията са: начислен данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС (чл. 26, т. 4 от ЗКПО).
  5. Последващи разходи – разходи отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по чл. 26, т. 3,4,8, и 10 от ЗКПО.
    Пример: Издадена е фактура, в която не е начислен ДДС. В последствие орган по приходите начислява данък по тази доставка. Така доставчика формира вземане от клиента, на когото е издадена фактурата. В следствие на това отчита вземането като разход, защото клиентът отказва да го плати.
  6. Разходи за глоби – това са разходите за глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Не се отнася за лихви и неустойки между търговци. Разходът не е признат, защото възниква в следствие на незаконосъобразно поведение.
  7. Разходи за дарения извън посочените в чл. 31 от ЗКПО – не се признава разход за дарение когато служи за облагодетелстване на ръководителите, които го отпускат или когато дарението не е получено от надарения.
  8. Данък при източника – разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода. Т.е. данъчната тежест е редно да бъде понесена от лицата, които са получатели на доходите и носители на задължението.
  9. Разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност по чл. 177 от ЗДДС – Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разходът, отчетен във връзка с реализиране на отговорността, не е признат за данъчни цели.
  10. Скрито разпределение на печалба – С изключение на дивидентите, сумите начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма на собствениците, акционерите или съдружниците, които не са свързани с осъществяваната от данъчното задължено лице дейност.
  11. Подкуп – разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

Данъчни временни разлики – Временните разлики не се отписват в годината на тяхното възникване, а в друга година (обикновено по-късна). Такива разлики имат само временен ефект върху данъчния резултат. По-късното им признаване се нарича „обратно проявление на разликите“(временните непризнати разходи се посочват в увеличени на данъчния резултат, а обратната им проява в намаление). Временни разлики са:

  1. Приходи и разходи от последващи оценки на активи и пасиви – Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Според чл. 35, ал. 1 непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.
    Важно! Това не се отнася за счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на валута по централния курс на БНБ, които се признават в годината на счетоводното им отчитане.
  2. Стойността на отписаните през текущата година материални запаси превишава стойността на материалните запаси към 31 декември на предходната година – непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.
    Важно! Това не се прилага за липси и брак на МЗ освен ако те не са в резултат на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химични свойства, изтекъл срок на годност, кражби в търговски обекти до 0,25% от приходите.
  3. Приходи и разходи от последващи оценки на вземания – непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
    • изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
    • възмездно прехвърляне на вземането;
    • производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
    • с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
    • преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
    • при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
  4. Провизии по задължения – Разходите за провизии по задължения не се признават за данъчни цели в годината на начисляването им, а се признават в годината на погасяване на задължението – до размера на погасеното задължение.
  5. Разходи, представляващи натрупани неизползвани отпуски – Разходите по натрупващите се неизползвани отпуски (компенсируеми) и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, както и доходите на местни физически лица, които не са платени към 31 декември на съответната година не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане ( с тях се увеличава счетоводния финансов резултат), а се признават в годината, през която разходът/доходът е изплатен, до размера на изплатения доход/разход (намалява се счетоводния финансов резултат).
  6. Разходи за лихви по заеми над определен размер – Тези разходи на данъчно задължено лице със собствен капитал, над три пъти по-малък от привлечените заемни средства от нефинансови институции (слаба капитализация), не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а се признават в определено съотношение в следващите пет години.
Author Writer Book-1
Hristina Milanova

Автор: Христина Миланова,
Старши експерт по Счетоводство и ТРЗ.
Магистър по Счетоводство и контрол.